понеделник, 12 октомври 2009 г.

Глава II (част втора)

Ани не си падаше много по парковете, но един ден след училище просто не й се прибираше. Другото, което не харесваше и то повече от ходенето в парка беше да се прибира в къщи и там да е вторият й баща, който й се усмихва мазно и я гледа подло.
Истинският й баща беше избягал преди близо седем години. Само година след бягството на господин К. майката на Ани беше успяла да преодолее мъката и да открие вторият й баща. Не го харесваше, но заради майка си го търпеше. За това и беше решила да ходи в парка, за да не се налага да го трае през целия ден.
Ани нямаше много приятели. Всъщност нямаше никакви, но и тя самата не изгаряше от желание да има. Просто още едни дразнители в живота й, който да се налага да търпи. Семейството й се струваше достатъчно.
През този първи ден в парка на люлките нямаше никой освен едно малко русо момиче, а на пейката до самите скърцащи железа стоеше стара жена с наднормено тегло, явно бабата на детето. Ани седна на една от люлките и започна да се поклаща лека полека.
- Ти имаш руса коса като моята - каза едно малко пискливо гласче.
Ани се обърна към непознатото момиче до нея и видя как иначе белите й бузи сега червенееха.
Малкото момиче изгаряше от желание да се запознае с по-голямото си копие. Виждаше приликата. Колкото и малка да беше беше забелязала русата коса и зелените очи. Тогава й Ани забеляза тази прилика.
- Да и очите ми са зелени като твоите - усмихна се Ани, както обикновено. Тя просто обичаше да го прави.
- Аз съм Симона. Викат ми принцеса Сиси. Като онази от детското, сещаш ли се?
- Да мярвала съм го по телевизията. Аз съм Ани.
Тогава по-голямото момиче спря да се люлее и си тръгна. Беше отишла в парка, за да е сама, за да не й досаждат, но не се беше получило. За това реши, че домът й е по-малко гаден в момента.
На следващия ден Ани отново се отби в парка с надеждата, че малката принцеса Сиси няма да я има, но беше сгрешила.
- Здравей, Ани - започна да й мята от далеч малкото сладко момиченце, все едно бяха първи приятелки.
Голямото момиче се люлееше, а Сиси й говореше. Не я разпитваше, а дрънкаше само за себе си. Дори не й правеше впечатление, че момичето до нея не проявява интерес към нейните приказки.
- Баба има операция на крака. Доктора каза да се разхожда за раздвижване и за това почнахме и да идваме в парка. Което много ме радва.
Не знам да ли знаеш, но аз уча в къщи. Мама и тате казват, че първите три-четири години могат и в къщи да ги усвоя като материал. Честно казано така не ми харесва. Нямам никакви приятели. А родителите ми често отсъстват. След операцията баба се премести при нас, а иначе детегледачка се грижеше за мен. Сега само учителки идват.
Много се радвам, че с баба излизаме. Така мога да си намеря приятели...
И продължи да говори какво би искала да прави с тези приятели.
На Ани щеше да й се пръсне главата, но предпочиташе това пред дома си. За това и остана да слуша глупавите простотии за Сиси и нейните неоткрити приятели. Не след дълго баба й я извика.
- Красавице, ела да хапнеш.
"Красавице", тази дума все още кънтеше в главата на Ани. Тогава тя реши, че ще е част от тези приятели, които Принцеса Сиси не беше открила. И така и стана. Срещаха се постоянно в парка и се люлееха. Симона говореше, а Ани се правеше на любопитна и й задаваше безброй въпроси. Усмихваше се насила, търпеше я, но се стараеше да е добра приятелка.

Един ден отново след училище Ани се запъти към парка. Сиси се люлееше сама. Толкова много беше засилила люлката, че пръстите на ръката на Ани изтръпнаха. Русата й коса се развяваше ту на пред, ту на зад, усмивката й лъщеше бяла и красива, ръцете й стиснати в малки юмручета, за да се държи за железните въжета на люлката. Изведнъж се отпусна на зад и гледаше към небето. При това движение нещо в корема на Ани се сви. Помисли си, че ще падне, ще се удари и ще загуби тази гледка по този глупав начин. Вече имаше идея как да го направи, но сама, а не с помощта на люлките.
Ани се приближи към момичето и седна на пейката.
- Къде е баба ти?
- Отиде да пишка в кафенето - засмя се Сиси все едно е казала някоя забранена дума.
- Ще дойдеш ли с мен. Ще ти покажа една река.
Дори не трябваше да я убеждава. Малкото момиче спря люлката с крачетата си, скочи и тръгна след приятелката си.
Изкуствената река се намираше доста навътре в дърветата на парка. Около нея имаше полянки, за разходка, но много рядко се намираха хора да ходят там. Щом пристигнаха Симона издаде звук на възхищение. Толкова много и беше харесало там. Светлината, проблясъка на закачливата река, поляната, дърветата.
Ани я беше открила съвсем случайно един ден когато отново след училище беше решила да дойде в парка, но не искаше досадната й приятелка да й виси на главата.
Малкото русо момиче започна да подскача на камъните близо до реката й се подхлъзна. Падна, чу се пукане. Явно беше счупила някоя кост на ръката си, защото започна да реве силно и да държи едната си ръка. После протегна здравата си към Ани сякаш да я улови. Явно мислеше, че така болката ще мине. Ани обаче не издържаше на виковете й.
- Спри - почти викаше Ани.
Приближи се до нея и запуши устата й с ръка, но тя продължаваше да скимти. Сега не приличаше на красавица. Сиси се опитваше да махне ръката на приятелката си, дърпаше се, въртеше се. Нещо в Ани изпука, очите й заблестяха. Тя се усмихна и засили главата на принцеса Сиси в камъните.Повтори го още два пъти, за да е сигурна, че малката ревла ще престане. Отпусна ръката си и тя наистина не издаде звук. Ани знаеше, че е мъртва, но не се почувства зле. Огледа я и се спря на устните й. Наведе се и ги целуна. Те бяха все още топли, меки на допир. Ани още не можеше да намери думи, за да ги опише.
Живото русо момиче се върна на люлките. Старата жена вече обикаляше да търси внучето си.
- Ани, да си виждала Сиси?
- Ей сега идвам - каза Ани и се залюля.
Възрастната жена викаше постоянно "Сиси". Люлеещото се момиче искаше и нейната уста да запуши, но изведнъж разбра, че има по-важна работа от това да убива още хора. Искаше да рисува. Извади един лист от раницата си и започна да драска върху него на фона на виковете на старицата. Щом приключи старата жена все още търсеше Симона. Тя вече знаеше, че внучката й е мъртва и се страхуваше.

0 коментара:

Публикуване на коментар