Глава II (част първа)

Бяха минали само два дена и Ани беше повикана отново в стаята за разпит. През този период тя не излизаше от килията си, освен когато отиваше да яде. Ивелина често й говореше, но Ани не й обръщаше особено голямо внимание. Дебелото момиче си дрънкаше и се смееше само на собствените си шеги. Често през ума на Ани й минаваше мисълта, че леглото й скоро може да се счупи и тогава ще се посмее от сърце.

Обожавах да я наблюдавам. Тя стоеше сама на масата, а понякога и Ивелина се натрапваше. Толкова красиво ядеше храната си. Забелязвах от време на време на лицето й да се появява една малка усмивка типична за нея. Никой не би могъл да я направи по същия начин по който я правеше тя. Опъваше леко устни на страни, показваха се съвсем бегло белите й изящни зъбки, а в погледа й се долавяха искри. Звучи зловещо, но всъщност беше така красиво... така завладяващо.

- Знаеш коя е вратата - каза полицайката, която я беше извела от килиите. - Там вече те чакат.
Ани се обърна към жената. Беше я оставила сама да отиде до стаята за разпит. Можеше да избяга, но със сигурност нямаше да стигне на далеч. Все пак всички в този коридор бяха полицай. Или по-голяма част от тях. Момичето тръгна към вече познатата врата. Открехна я леко и чу гласове.
- ... убиете! Аз мога да се постарая да я променя. Всеки заслужава втори шанс. Хората могат да се променят - каза Лила и удари с юмруци по масата.
- Здравейте - влезе с усмивка и леки подскоци Ани в стаята.
Малкото момиче забеляза, че психиатърката е облечена по-спортно. Носеше сиви дънки и синьо-бели маратонки, отгоре носеше бяла едноцветна тениска, косата й стегната в стриктна конска опашка, а на устните й най-нахално си стоеше блясъка за устни от първата им среща.
"Ах тези устни, как искам да ги целуна", помисли си Ани и облиза собствените си устни.
- О, виждам, че сте ме послушали - усмихна се тя закачливо.
Лила М. стоеше на стола срещу огледалото и се усмихваше.
- Клиента винаги има право - каза тя сочейки празното място пред нея. - Нека да продължим от там където ни прекъснаха миналия път. Щеше да ми разказваш за първата си жертва Симона.
- Да малката принцеса Сиси. Така искаше да й викат. Ако беше пораснала можеше дори да заприлича наистина на рисуваната героиня, но уви. Запознахме се в парка. Там ходеше с баба си. Аз се люлеех на люлките и тя го правеше...